10 авг. 2011 г., 10:09

Осем месеца по-късно... Иронията на любовта

587 0 0

Луната потъна в забрава...

Дъждът студен неуморно вали...
Мъгла непрогледна падна...
И пенят се сурово морските вълни...
Мълниите безмилостно пробиват небесните ширини...
Облаци черни слънцето покриват...
Бурята гората опустоши...
И кукумявка грозно с гласа си крещи...


ти знай, че едно С Ъ Р Ц Е
незаслужено ЗАВИНАГИ
с огромна мощ
РАЗБИ... и виж, че сега...


Луната не ще направи вече лунната пътека за теб...
Дъждът никога вече няма да спре, за да ти яви приказната дъга...
Сланата попари и изгори завинаги четирилистните детелини...
Топлото течение не желае да обладае морските дълбини...
И лястовичките не порят вече волно небесните ширини...
А слънцето гасне - УМИРА...
сега и гората коварно подигравателно ти крещи:
"незаслужено, но... пак го МРАЗИ...!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галин Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...