17 nov 2009, 19:20

Още боли 

  Poesía » De amor
575 0 4

За теб не ме боли

дори в съня прошепвам,

но, щом Луната заблести,

от липсата ти пак потрепвам.

 

От студена тъмнина

изплува твоят образ

и от спомени опиянена

за миг потъвам във захлас.

 

Почти усещам те до мен

и картината застива,

след така реален блян

пак бавно истината ме убива.

 

И в хаоса на нощта

нахлуват трепети и мисли,

и щастие, и мъка

от дни отминали, предишни.

 

Полужива, със сълзи

пожар от горест задушавам

и присънват се мечти,

и пак към теб се приближавам.

 

Но нека силно да боли -

така усещам, че живея

и макар сърцето да скърби,

с утрото отново ще се смея.

 

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??