Още боли
За теб не ме боли
дори в съня прошепвам,
но, щом Луната заблести,
от липсата ти пак потрепвам.
От студена тъмнина
изплува твоят образ
и от спомени опиянена
за миг потъвам във захлас.
Почти усещам те до мен
и картината застива,
след така реален блян
пак бавно истината ме убива.
И в хаоса на нощта
нахлуват трепети и мисли,
и щастие, и мъка
от дни отминали, предишни.
Полужива, със сълзи
пожар от горест задушавам
и присънват се мечти,
и пак към теб се приближавам.
Но нека силно да боли -
така усещам, че живея
и макар сърцето да скърби,
с утрото отново ще се смея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
