17 нояб. 2009 г., 19:20
За теб не ме боли
дори в съня прошепвам,
но, щом Луната заблести,
от липсата ти пак потрепвам.
От студена тъмнина
изплува твоят образ
и от спомени опиянена
за миг потъвам във захлас.
Почти усещам те до мен
и картината застива,
след така реален блян
пак бавно истината ме убива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация