17.11.2009 г., 19:20 ч.

Още боли 

  Поезия » Любовна
574 0 4

За теб не ме боли

дори в съня прошепвам,

но, щом Луната заблести,

от липсата ти пак потрепвам.

 

От студена тъмнина

изплува твоят образ

и от спомени опиянена

за миг потъвам във захлас.

 

Почти усещам те до мен

и картината застива,

след така реален блян

пак бавно истината ме убива.

 

И в хаоса на нощта

нахлуват трепети и мисли,

и щастие, и мъка

от дни отминали, предишни.

 

Полужива, със сълзи

пожар от горест задушавам

и присънват се мечти,

и пак към теб се приближавам.

 

Но нека силно да боли -

така усещам, че живея

и макар сърцето да скърби,

с утрото отново ще се смея.

 

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??