Още една нощ със тебе ще искам,
още едничка единствена нощ.
В нея очите си сини разплискай,
дай на сърцето ми капчици мощ.
Още една нощ в която да чувствам,
нежния допир, досущ кадифе.
Ласките топли, тъй жадно ще вкусвам,
сякаш сред изгрев отпивам кафе.
Нощ, след която дори да си тръгна,
тихо и кротко от земния свят.
Пак ще съм с теб, огледално – безмълвен,
тленно – невидим, душевно – богат!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados