Не тъгувам много... Дълго не се смея...
Чувствата без плам се притъпяват!
Кратко мразя... И силно не копнея...
Сам със демоните в мен живея!
А другите, във мен се припознават...
Еднакви сме във своите различия,
страсти ни разделят и събират...
Клонирани сред толкова безличия,
любовта е наша... Но и ничия...
Едни се раждат... Други пък умират...
На живота мой, по стълбата изгнила,
все по-трудно ги изкачвам стъпалата... ...