Feb 24, 2008, 3:30 PM

Още една тухла в стената...

1.7K 1 18

Не тъгувам много... Дълго не се смея...

Чувствата без плам се притъпяват!

Кратко мразя... И силно не копнея...

Сам със демоните в мен живея!

А другите, във мен се припознават...

 

 

 

 

Еднакви сме във своите различия,

страсти ни разделят и събират...

Клонирани сред толкова безличия,

любовта е наша... Но и ничия...

Едни се раждат... Други пък умират...

 

 

 

На живота мой, по стълбата изгнила,

все по-трудно ги изкачвам стъпалата...

Дрехите си, съвестта ми прекроила,

по чуждите размери ги вталила...

И унизена дреме зад вратата...

 

 

Душата в моя крепост се превърна,

сетивата си изроних във мъглата...

Не искам никой повече да зърна!!!

Живея сам... Завинаги прегърнал

зазиданите спомени в стената...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...