Още една тухла в стената...
Не тъгувам много... Дълго не се смея...
Чувствата без плам се притъпяват!
Кратко мразя... И силно не копнея...
Сам със демоните в мен живея!
А другите, във мен се припознават...
Еднакви сме във своите различия,
страсти ни разделят и събират...
Клонирани сред толкова безличия,
любовта е наша... Но и ничия...
Едни се раждат... Други пък умират...
На живота мой, по стълбата изгнила,
все по-трудно ги изкачвам стъпалата...
Дрехите си, съвестта ми прекроила,
по чуждите размери ги вталила...
И унизена дреме зад вратата...
Душата в моя крепост се превърна,
сетивата си изроних във мъглата...
Не искам никой повече да зърна!!!
Живея сам... Завинаги прегърнал
зазиданите спомени в стената...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
