Още колко

Още колко

В очите ми – сълзи от болка горчива.

На устните ми само тишината живее.

И пък остава същия въпрос –

колко време още ми остава

да търпя тази болка и самота?

В душата ми – помен от угаснал пламък.

В очите ми – безброй неискани сълзи.

На сърцето ми жалко камък е паднал...

И само една молба имам в живота си:

“Моля те, спри. Обърни се.”

В ръцете ми – две топли рани,

но болката ми не идва от тях.

Тя е друга, по-сурова и жестока.

На две студени длани, умоляващи,

без думи те изказват: “Спри, ела при мен.”