Още колко
561
0
0
Още колко
В очите ми – сълзи от болка горчива.
На устните ми само тишината живее.
И пък остава същия въпрос –
колко време още ми остава
да търпя тази болка и самота?
В душата ми – помен от угаснал пламък.
В очите ми – безброй неискани сълзи.
На сърцето ми жалко камък е паднал...
И само една молба имам в живота си:
“Моля те, спри. Обърни се.”
В ръцете ми – две топли рани,
но болката ми не идва от тях.
Тя е друга, по-сурова и жестока.
На две студени длани, умоляващи,
без думи те изказват: “Спри, ела при мен.”
© Диляна Неделчева All rights reserved.
