10 сент. 2007 г., 22:10

Още колко

564 0 0

Още колко

В очите ми – сълзи от болка горчива.

На устните ми само тишината живее.

И пък остава същия въпрос –

колко време още ми остава

да търпя тази болка и самота?

В душата ми – помен от угаснал пламък.

В очите ми – безброй неискани сълзи.

На сърцето ми жалко камък е паднал...

И само една молба имам в живота си:

“Моля те, спри. Обърни се.”

В ръцете ми – две топли рани,

но болката ми не идва от тях.

Тя е друга, по-сурова и жестока.

На две студени длани, умоляващи,

без думи те изказват: “Спри, ела при мен.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...