10 сент. 2007 г., 22:10

Още колко

565 0 0

Още колко

В очите ми – сълзи от болка горчива.

На устните ми само тишината живее.

И пък остава същия въпрос –

колко време още ми остава

да търпя тази болка и самота?

В душата ми – помен от угаснал пламък.

В очите ми – безброй неискани сълзи.

На сърцето ми жалко камък е паднал...

И само една молба имам в живота си:

“Моля те, спри. Обърни се.”

В ръцете ми – две топли рани,

но болката ми не идва от тях.

Тя е друга, по-сурова и жестока.

На две студени длани, умоляващи,

без думи те изказват: “Спри, ела при мен.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...