Още малко
на Георги
по стар рефрен
не ми отнемай тази пролет
в нея оставам -
с липите
задъхано упойващи
изгубена
в лехи от рози с дъх
на гюл...
за твоята любов тъгува
цветна пролет -
от първо кокиче
до люляци бухнали
без топла ласка
непознато парят
фино невинни
... чакат
в моя храм
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
