Още много ли остава
Вървя по пътеката на самотата и знам,
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи,
викам, ала думите ми са само лесен звук.
Прониква ножът в кожата,
но и капка кръв не пада.
Очите искат да заплачат,
да отмият тая мъка,
но злият Демон, обладал ме, не позволява.
И питам още много ли остава...
До кога ли ще съм роб на собствената си душа?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
