weltschmerz (Лора)
29 26
15 дек. 2007 г., 23:14

Още много ли остава 

  Поэзия » Белые стихи
575 0 3

Вървя по пътеката на самотата и знам,
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи,
викам, ала думите ми са само лесен звук.
Прониква ножът в кожата,
но и капка кръв не пада.
Очите искат да заплачат,
да отмият тая мъка,
но злият Демон, обладал ме, не позволява.
И питам още много ли остава...
До кога ли ще съм роб на собствената си душа?

 

© Лора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • браво...гордея се с теб...знам че много болка си понесла за да напишеш този чудесен стих
  • Отговора е в теб самата!Поздрави за стиха!!!
  • докато сам не се освободиш!!
    страхотен стиих
    прегръдки от мен
Предложения
: ??:??