weltschmerz (Лора)
29 26
15.12.2007 г., 23:14 ч.

Още много ли остава 

  Поезия » Бели стихове
552 0 3

Вървя по пътеката на самотата и знам,
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи,
викам, ала думите ми са само лесен звук.
Прониква ножът в кожата,
но и капка кръв не пада.
Очите искат да заплачат,
да отмият тая мъка,
но злият Демон, обладал ме, не позволява.
И питам още много ли остава...
До кога ли ще съм роб на собствената си душа?

 

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво...гордея се с теб...знам че много болка си понесла за да напишеш този чудесен стих
  • Отговора е в теб самата!Поздрави за стиха!!!
  • докато сам не се освободиш!!
    страхотен стиих
    прегръдки от мен
Предложения
: ??:??