2 dic 2014, 7:51

Още тичам

  Poesía » Otra
588 0 7

                                        О Щ Е  Т И Ч А М

 

 

                                       Още тичам сама по пътеките,

                                       в сърцето тревата отъпкали.

                                       Още чувам до себе си стъпките,

                                       никога в ме не заглъхнали.

 

                                       През изгреви тичам сред нощите.

                                       Търся залези недогорели...

                                       Все още ме мъчат  въпросите

                                       тъй дълбоко в сърцето ми спрели.

 

                                      Учудено гледам към мъдрите

                                      как във всичко са вече прозрели,

                                      а аз не достигнах до първите

                                      всичко имали, всичко видели.

                                    

 

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря, Никола за вниманието и чудесния коментар!Поздрав от сърце и хубава вечер!
  • В този живот ние винаги тичаме след нещо, Стойна!Мъдро казано!
    "Но все още ме мъчат въпросите
    тъй дълбоко в сърцето ми спрели."
    Утехата е, че и мъдрите не могат да прозрат всичко!
    Харесах творбата и я оценявам!Поздрави от мен!!!!
  • Мили , приятели - Миночка, Краси, Роси, Младен - радвам се, че ви имам.Вие ме стимулирате да пиша.Благодаря за позитивните и мъдри коментари и високи оценки.
    Поздравявам всички и ви желая приятен ден!
  • Както казват - "човек цял живот се учи, но умира ненаучен"! Все пак добре е в тази координатна система, наречена живот, да локализираме мястото си, доколкото това ни е дадено и съдено, избирайки най-мъдрите за наши водачи и за наш пътеводител.

    Поздравление, Стойна, за мъдрите съждения!
  • "Учудено гледам към мъдрите
    как във всичко са вече прозрели..."
    Е, не са толкова мъдри, щом си мислят, че във всичко са прозрели и този твой учуден поглед напълно го разбирам. Поздравления за хубавото стихотворение!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...