2.12.2014 г., 7:51

Още тичам

592 0 7

                                        О Щ Е  Т И Ч А М

 

 

                                       Още тичам сама по пътеките,

                                       в сърцето тревата отъпкали.

                                       Още чувам до себе си стъпките,

                                       никога в ме не заглъхнали.

 

                                       През изгреви тичам сред нощите.

                                       Търся залези недогорели...

                                       Все още ме мъчат  въпросите

                                       тъй дълбоко в сърцето ми спрели.

 

                                      Учудено гледам към мъдрите

                                      как във всичко са вече прозрели,

                                      а аз не достигнах до първите

                                      всичко имали, всичко видели.

                                    

 

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Никола за вниманието и чудесния коментар!Поздрав от сърце и хубава вечер!
  • В този живот ние винаги тичаме след нещо, Стойна!Мъдро казано!
    "Но все още ме мъчат въпросите
    тъй дълбоко в сърцето ми спрели."
    Утехата е, че и мъдрите не могат да прозрат всичко!
    Харесах творбата и я оценявам!Поздрави от мен!!!!
  • Мили , приятели - Миночка, Краси, Роси, Младен - радвам се, че ви имам.Вие ме стимулирате да пиша.Благодаря за позитивните и мъдри коментари и високи оценки.
    Поздравявам всички и ви желая приятен ден!
  • Както казват - "човек цял живот се учи, но умира ненаучен"! Все пак добре е в тази координатна система, наречена живот, да локализираме мястото си, доколкото това ни е дадено и съдено, избирайки най-мъдрите за наши водачи и за наш пътеводител.

    Поздравление, Стойна, за мъдрите съждения!
  • "Учудено гледам към мъдрите
    как във всичко са вече прозрели..."
    Е, не са толкова мъдри, щом си мислят, че във всичко са прозрели и този твой учуден поглед напълно го разбирам. Поздравления за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....