Dec 2, 2014, 7:51 AM

Още тичам

  Poetry » Other
593 0 7

                                        О Щ Е  Т И Ч А М

 

 

                                       Още тичам сама по пътеките,

                                       в сърцето тревата отъпкали.

                                       Още чувам до себе си стъпките,

                                       никога в ме не заглъхнали.

 

                                       През изгреви тичам сред нощите.

                                       Търся залези недогорели...

                                       Все още ме мъчат  въпросите

                                       тъй дълбоко в сърцето ми спрели.

 

                                      Учудено гледам към мъдрите

                                      как във всичко са вече прозрели,

                                      а аз не достигнах до първите

                                      всичко имали, всичко видели.

                                    

 

                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря, Никола за вниманието и чудесния коментар!Поздрав от сърце и хубава вечер!
  • В този живот ние винаги тичаме след нещо, Стойна!Мъдро казано!
    "Но все още ме мъчат въпросите
    тъй дълбоко в сърцето ми спрели."
    Утехата е, че и мъдрите не могат да прозрат всичко!
    Харесах творбата и я оценявам!Поздрави от мен!!!!
  • Мили , приятели - Миночка, Краси, Роси, Младен - радвам се, че ви имам.Вие ме стимулирате да пиша.Благодаря за позитивните и мъдри коментари и високи оценки.
    Поздравявам всички и ви желая приятен ден!
  • Както казват - "човек цял живот се учи, но умира ненаучен"! Все пак добре е в тази координатна система, наречена живот, да локализираме мястото си, доколкото това ни е дадено и съдено, избирайки най-мъдрите за наши водачи и за наш пътеводител.

    Поздравление, Стойна, за мъдрите съждения!
  • "Учудено гледам към мъдрите
    как във всичко са вече прозрели..."
    Е, не са толкова мъдри, щом си мислят, че във всичко са прозрели и този твой учуден поглед напълно го разбирам. Поздравления за хубавото стихотворение!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...