Dec 2, 2014, 7:51 AM

Още тичам

  Poetry » Other
590 0 7

                                        О Щ Е  Т И Ч А М

 

 

                                       Още тичам сама по пътеките,

                                       в сърцето тревата отъпкали.

                                       Още чувам до себе си стъпките,

                                       никога в ме не заглъхнали.

 

                                       През изгреви тичам сред нощите.

                                       Търся залези недогорели...

                                       Все още ме мъчат  въпросите

                                       тъй дълбоко в сърцето ми спрели.

 

                                      Учудено гледам към мъдрите

                                      как във всичко са вече прозрели,

                                      а аз не достигнах до първите

                                      всичко имали, всичко видели.

                                    

 

                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря, Никола за вниманието и чудесния коментар!Поздрав от сърце и хубава вечер!
  • В този живот ние винаги тичаме след нещо, Стойна!Мъдро казано!
    "Но все още ме мъчат въпросите
    тъй дълбоко в сърцето ми спрели."
    Утехата е, че и мъдрите не могат да прозрат всичко!
    Харесах творбата и я оценявам!Поздрави от мен!!!!
  • Мили , приятели - Миночка, Краси, Роси, Младен - радвам се, че ви имам.Вие ме стимулирате да пиша.Благодаря за позитивните и мъдри коментари и високи оценки.
    Поздравявам всички и ви желая приятен ден!
  • Както казват - "човек цял живот се учи, но умира ненаучен"! Все пак добре е в тази координатна система, наречена живот, да локализираме мястото си, доколкото това ни е дадено и съдено, избирайки най-мъдрите за наши водачи и за наш пътеводител.

    Поздравление, Стойна, за мъдрите съждения!
  • "Учудено гледам към мъдрите
    как във всичко са вече прозрели..."
    Е, не са толкова мъдри, щом си мислят, че във всичко са прозрели и този твой учуден поглед напълно го разбирам. Поздравления за хубавото стихотворение!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...