2 дек. 2014 г., 07:51

Още тичам 

  Поэзия » Другая
442 0 7

                                        О Щ Е  Т И Ч А М

 

 

                                       Още тичам сама по пътеките,

                                       в сърцето тревата отъпкали.

                                       Още чувам до себе си стъпките,

                                       никога в ме не заглъхнали.

 

                                       През изгреви тичам сред нощите.

                                       Търся залези недогорели...

                                       Все още ме мъчат  въпросите

                                       тъй дълбоко в сърцето ми спрели.

 

                                      Учудено гледам към мъдрите

                                      как във всичко са вече прозрели,

                                      а аз не достигнах до първите

                                      всичко имали, всичко видели.

                                    

 

                                       

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ти благодаря, Никола за вниманието и чудесния коментар!Поздрав от сърце и хубава вечер!
  • В този живот ние винаги тичаме след нещо, Стойна!Мъдро казано!
    "Но все още ме мъчат въпросите
    тъй дълбоко в сърцето ми спрели."
    Утехата е, че и мъдрите не могат да прозрат всичко!
    Харесах творбата и я оценявам!Поздрави от мен!!!!
  • Мили , приятели - Миночка, Краси, Роси, Младен - радвам се, че ви имам.Вие ме стимулирате да пиша.Благодаря за позитивните и мъдри коментари и високи оценки.
    Поздравявам всички и ви желая приятен ден!
  • Както казват - "човек цял живот се учи, но умира ненаучен"! Все пак добре е в тази координатна система, наречена живот, да локализираме мястото си, доколкото това ни е дадено и съдено, избирайки най-мъдрите за наши водачи и за наш пътеводител.

    Поздравление, Стойна, за мъдрите съждения!
  • "Учудено гледам към мъдрите
    как във всичко са вече прозрели..."
    Е, не са толкова мъдри, щом си мислят, че във всичко са прозрели и този твой учуден поглед напълно го разбирам. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Проникновен, смислен и хубав стих!
    Ръка за ръка - зрялата мъдрост и по детски искреното учудване пред непознатото и неизживяното още!
    Поздрав!
  • Мъдро стихотворение, испъстрено с копнеж, за достигане високите нива на познанието!
Предложения
: ??:??