7 jun 2008, 9:47

Още тогава...

1.1K 1 16
         Още тогава...

Още тогава бях твоя,
забравила целия свят -
сляла се с кучките, с воя им...
и какъв ли ще има обрат?!...

Още тогава умирах да стена
под твоята гръд...
Исках да щипя и хапя - хиена
щях да съм там,  на пустия път!...

Ето ме - цяла от грях изтъкана...
премаляла пред твойте нозе...
цялата - давай - прави ме във рани -
белези искам от твойте ръце!...

Още тогава бях твоя -
забравила кой си, коя съм...
Още тогава умирах за воя ти -
прегърнала теб и греха си!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...