Още тогава...
Още тогава бях твоя,
забравила целия свят -
сляла се с кучките, с воя им...
и какъв ли ще има обрат?!...
Още тогава умирах да стена
под твоята гръд...
Исках да щипя и хапя - хиена
щях да съм там, на пустия път!...
Ето ме - цяла от грях изтъкана...
премаляла пред твойте нозе...
цялата - давай - прави ме във рани -
белези искам от твойте ръце!...
Още тогава бях твоя -
забравила кой си, коя съм...
Още тогава умирах за воя ти -
прегърнала теб и греха си!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Прекрасно е и завладяващо