7.06.2008 г., 9:47

Още тогава...

1.1K 1 16
         Още тогава...

Още тогава бях твоя,
забравила целия свят -
сляла се с кучките, с воя им...
и какъв ли ще има обрат?!...

Още тогава умирах да стена
под твоята гръд...
Исках да щипя и хапя - хиена
щях да съм там,  на пустия път!...

Ето ме - цяла от грях изтъкана...
премаляла пред твойте нозе...
цялата - давай - прави ме във рани -
белези искам от твойте ръце!...

Още тогава бях твоя -
забравила кой си, коя съм...
Още тогава умирах за воя ти -
прегърнала теб и греха си!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...