7 июн. 2008 г., 09:47

Още тогава...

1.1K 1 16
         Още тогава...

Още тогава бях твоя,
забравила целия свят -
сляла се с кучките, с воя им...
и какъв ли ще има обрат?!...

Още тогава умирах да стена
под твоята гръд...
Исках да щипя и хапя - хиена
щях да съм там,  на пустия път!...

Ето ме - цяла от грях изтъкана...
премаляла пред твойте нозе...
цялата - давай - прави ме във рани -
белези искам от твойте ръце!...

Още тогава бях твоя -
забравила кой си, коя съм...
Още тогава умирах за воя ти -
прегърнала теб и греха си!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...