Още веднъж
в болка се превъщам
и в дланите на пролетта
се пръска любовта ми,
в море бушуващо се нося
и чувам съвестта си.
Още веднъж
обичам напук на всичко,
изправям се по-силна
и признавам,
без сън изгубена във нищото,
а с тебе съм ничия
още веднъж ...
© Радка Иванова Todos los derechos reservados