5 mar 2008, 14:17

Още за Поета...

762 0 15
Обичаш и след себе си следа оставяш,
избираш си лице с искрящо мирозрение.
Редиш си стихове, че и шедьоври даже,
в тях детска доброта са знак и бдение.
Обичаш и за Бога, с вълнение, а в тъмното
глава не свеждаш, че снага умира с гордост,
подхлъзната и смачкана на дъното,
но смайващо и с чест, за теб, небе, природа.
Икона съща си и светиш сред невярващи
и пренаписваш ги във Новата история.
Те, като речни камъни, търкалят се,
и взели от реката ярост и мистерия.
Той, наивник е -  Поетът - да - и вярва
на залези мъчителни, безсънни нощи дълги,
на плясък от криле - пристигане на щъркел!
А изречение засяда на листа тъжен и изгубен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...