5 mar 2008, 14:17

Още за Поета...

763 0 15
Обичаш и след себе си следа оставяш,
избираш си лице с искрящо мирозрение.
Редиш си стихове, че и шедьоври даже,
в тях детска доброта са знак и бдение.
Обичаш и за Бога, с вълнение, а в тъмното
глава не свеждаш, че снага умира с гордост,
подхлъзната и смачкана на дъното,
но смайващо и с чест, за теб, небе, природа.
Икона съща си и светиш сред невярващи
и пренаписваш ги във Новата история.
Те, като речни камъни, търкалят се,
и взели от реката ярост и мистерия.
Той, наивник е -  Поетът - да - и вярва
на залези мъчителни, безсънни нощи дълги,
на плясък от криле - пристигане на щъркел!
А изречение засяда на листа тъжен и изгубен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...