Обичаш и след себе си следа оставяш,
избираш си лице с искрящо мирозрение.
Редиш си стихове, че и шедьоври даже,
в тях детска доброта са знак и бдение.
Обичаш и за Бога, с вълнение, а в тъмното
глава не свеждаш, че снага умира с гордост,
подхлъзната и смачкана на дъното,
но смайващо и с чест, за теб, небе, природа.
Икона съща си и светиш сред невярващи
и пренаписваш ги във Новата история.
Те, като речни камъни, търкалят се,
и взели от реката ярост и мистерия. ...