5 мар. 2008 г., 14:17

Още за Поета...

764 0 15
Обичаш и след себе си следа оставяш,
избираш си лице с искрящо мирозрение.
Редиш си стихове, че и шедьоври даже,
в тях детска доброта са знак и бдение.
Обичаш и за Бога, с вълнение, а в тъмното
глава не свеждаш, че снага умира с гордост,
подхлъзната и смачкана на дъното,
но смайващо и с чест, за теб, небе, природа.
Икона съща си и светиш сред невярващи
и пренаписваш ги във Новата история.
Те, като речни камъни, търкалят се,
и взели от реката ярост и мистерия.
Той, наивник е -  Поетът - да - и вярва
на залези мъчителни, безсънни нощи дълги,
на плясък от криле - пристигане на щъркел!
А изречение засяда на листа тъжен и изгубен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...