тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
5.03.2008 г., 14:17 ч.

Още за Поета... 

  Поезия » Философска
562 0 15
Обичаш и след себе си следа оставяш,
избираш си лице с искрящо мирозрение.
Редиш си стихове, че и шедьоври даже,
в тях детска доброта са знак и бдение.
Обичаш и за Бога, с вълнение, а в тъмното
глава не свеждаш, че снага умира с гордост,
подхлъзната и смачкана на дъното,
но смайващо и с чест, за теб, небе, природа.
Икона съща си и светиш сред невярващи
и пренаписваш ги във Новата история.
Те, като речни камъни, търкалят се,
и взели от реката ярост и мистерия.
Той, наивник е -  Поетът - да - и вярва
на залези мъчителни, безсънни нощи дълги,
на плясък от криле - пристигане на щъркел!
А изречение засяда на листа тъжен и изгубен...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??