Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
5 feb 2022, 12:14

Особняк 

  Poesía » Formas graves
254 1 6

Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.

 

А лодката потръпва и в сирени
превръщат се солените вълни,
далеч на запад залезът кълни,
в очите мъжки отливът се пѐни.

 

Душата с раковини е покрита,
не търси мир и няма бряг, и дом,
щастливо рее се в морето щом,

 

зове русалка – сред скалите скрита.
На сушата е мълчалив и хром,
в морето – с албатросите полита.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??