5 февр. 2022 г., 12:14

Особняк 

  Поэзия » Строгие формы
255 1 6

Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.

 

А лодката потръпва и в сирени
превръщат се солените вълни,
далеч на запад залезът кълни,
в очите мъжки отливът се пѐни.

 

Душата с раковини е покрита,
не търси мир и няма бряг, и дом,
щастливо рее се в морето щом,

 

зове русалка – сред скалите скрита.
На сушата е мълчалив и хром,
в морето – с албатросите полита.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??