Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени
превръщат се солените вълни,
далеч на запад залезът кълни,
в очите мъжки отливът се пѐни.
Душата с раковини е покрита,
не търси мир и няма бряг, и дом,
щастливо рее се в морето щом,
зове русалка – сред скалите скрита. ...