Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов.
Една-единствена несподелена!?
Но отхвърлена със лекота,
помляна от безочие и пошлост.
А как мечтаех за любов...
Копнеех от сърце за нея.
Но май напразно картите си изиграх!?
Останах само с спомена за нея.