5 nov 2017, 0:40

Останах

  Poesía
523 3 14

Очите ми звездите гледат.

Отново вперени в ноща.

Небето тъмно в белота открило...

Една потънала в тъга душа.

 

Едно сърце, копняло за любов.

Една-единствена несподелена!?

Но отхвърлена със лекота,

помляна от безочие и пошлост.

 

А как мечтаех за любов...

Копнеех от сърце за нея.

Но май напразно картите си изиграх!?

Останах само с спомена за нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Бени радвам се че сподели!
  • ... Но не знаеш кога ще те връхлети! Поздравявам те за хубавия стих, Ангеле!
  • Благодаря Пепи радвам се че сподели!До нови!
  • Може би, така е било по-добре... Когато човек губи, не знае какво печели и когато печели, не знае - какво губи!
  • До нови Веси прегръдки от мен!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...