5.11.2017 г., 0:40 ч.

Останах 

  Поезия
366 3 15

Очите ми звездите гледат.

Отново вперени в ноща.

Небето тъмно в белота открило...

Една потънала в тъга душа.

 

Едно сърце, копняло за любов.

Една-единствена несподелена!?

Но отхвърлена със лекота,

помляна от безочие и пошлост.

 

А как мечтаех за любов...

Копнеех от сърце за нея.

Но май напразно картите си изиграх!?

Останах само с спомена за нея.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Бени радвам се че сподели!
  • ... Но не знаеш кога ще те връхлети! Поздравявам те за хубавия стих, Ангеле!
  • Благодаря Пепи радвам се че сподели!До нови!
  • Може би, така е било по-добре... Когато човек губи, не знае какво печели и когато печели, не знае - какво губи!
  • До нови Веси прегръдки от мен!!!
  • Много ми хареса, Ачо! Но не губи надежда. Ще, ще... Поздравче!
  • Радвам се че сподели Наде!!!
  • Когато най-малко очакваш, любовта ще те намери, Ачо!
  • Благодаря ви Приятели!И за надеждата и Приятелството!До нови Рени,Влади,Гавраиле!
  • Не тъгувай
    а гледай звездите
    там някъде
    са скрити мечтите.
  • Мерне ли ти се пред очите /а тя Любовта току минава покрай нас внезапно/ хващай я за косите, Аче - дръж я без хляб и вода и на тъмно, ако за светлина проплаче, кажи и че вън е студено и тъмно, ПОЗВОЛИ да погали сърцето ти тъжно...То друго май не е и нужно!
  • Благодаря ви момичета!Хубава Неделя!Марго,Васе☺☺☺!!!
  • Търси я, всеки ден, всеки час и вярвай, че ще дойде. Поздрави!
  • Добро утро, Ангелче! Нека героят ти не тъжи. Нека си скъта с нежност спомена и продължи.Винаги има друга любов! Даже, ще може да ги сравнява, но не и да ги забравя!
Предложения
: ??:??