5.11.2017 г., 0:40

Останах

525 3 14

Очите ми звездите гледат.

Отново вперени в ноща.

Небето тъмно в белота открило...

Една потънала в тъга душа.

 

Едно сърце, копняло за любов.

Една-единствена несподелена!?

Но отхвърлена със лекота,

помляна от безочие и пошлост.

 

А как мечтаех за любов...

Копнеех от сърце за нея.

Но май напразно картите си изиграх!?

Останах само с спомена за нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Бени радвам се че сподели!
  • ... Но не знаеш кога ще те връхлети! Поздравявам те за хубавия стих, Ангеле!
  • Благодаря Пепи радвам се че сподели!До нови!
  • Може би, така е било по-добре... Когато човек губи, не знае какво печели и когато печели, не знае - какво губи!
  • До нови Веси прегръдки от мен!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...