13 jun 2013, 17:49

Останах на олтара ти...

  Poesía » Otra
614 1 1

Мечтах в живота да горя.

Душата във житейски огън да прочистя.

Мечтах безброй бисери да сътворя

и малкия си дом със тях да нагиздя.

О, грешка моя! Болка ненаситна!

Когато кладата угасна, угасна моята душа.

Бисерите станаха блокове гранитни

и не можех с тях дома си да крася.

Увиснаха на двете ми нозе

и натежаха двете ми криле...

От кладата не можех да изляза,

а болката отвътре ме гризе!

Превърнах се във сива пепел,

но вятър не повя!

Останах на олтара ти, живот невесел,

дори и след смъртта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогваш ме, Руми. Това е стара творба, но си я харесвам. За оня момент беше актуална. Благодаря ти. Бъди щастлива!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...