13 jun 2013, 17:49

Останах на олтара ти...

  Poesía » Otra
617 1 1

Мечтах в живота да горя.

Душата във житейски огън да прочистя.

Мечтах безброй бисери да сътворя

и малкия си дом със тях да нагиздя.

О, грешка моя! Болка ненаситна!

Когато кладата угасна, угасна моята душа.

Бисерите станаха блокове гранитни

и не можех с тях дома си да крася.

Увиснаха на двете ми нозе

и натежаха двете ми криле...

От кладата не можех да изляза,

а болката отвътре ме гризе!

Превърнах се във сива пепел,

но вятър не повя!

Останах на олтара ти, живот невесел,

дори и след смъртта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогваш ме, Руми. Това е стара творба, но си я харесвам. За оня момент беше актуална. Благодаря ти. Бъди щастлива!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...