Останах на олтара ти...
608
1
1
Мечтах в живота да горя.
Душата във житейски огън да прочистя.
Мечтах безброй бисери да сътворя
и малкия си дом със тях да нагиздя.
О, грешка моя! Болка ненаситна!
Когато кладата угасна, угасна моята душа.
Бисерите станаха блокове гранитни
и не можех с тях дома си да крася.
Увиснаха на двете ми нозе
и натежаха двете ми криле...
От кладата не можех да изляза,
а болката отвътре ме гризе!
Превърнах се във сива пепел,
но вятър не повя!
Останах на олтара ти, живот невесел,
дори и след смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
