Останах на олтара ти...

Jun 13, 2013, 5:49 PM

Poetry » Other

463 1 1

Мечтах в живота да горя.

Душата във житейски огън да прочистя.

Мечтах безброй бисери да сътворя

и малкия си дом със тях да нагиздя.

О, грешка моя! Болка ненаситна!

Когато кладата угасна, угасна моята душа.

Бисерите станаха блокове гранитни

и не можех с тях дома си да крася.

Увиснаха на двете ми нозе

и натежаха двете ми криле...

От кладата не можех да изляза,

а болката отвътре ме гризе!

Превърнах се във сива пепел,

но вятър не повя!

Останах на олтара ти, живот невесел,

дори и след смъртта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-09-04T08:29:02+03:00

Трогваш ме, Руми. Това е стара творба, но си я харесвам. За оня момент беше актуална. Благодаря ти. Бъди щастлива!