Jun 13, 2013, 5:49 PM

Останах на олтара ти...

  Poetry » Other
613 1 1

Мечтах в живота да горя.

Душата във житейски огън да прочистя.

Мечтах безброй бисери да сътворя

и малкия си дом със тях да нагиздя.

О, грешка моя! Болка ненаситна!

Когато кладата угасна, угасна моята душа.

Бисерите станаха блокове гранитни

и не можех с тях дома си да крася.

Увиснаха на двете ми нозе

и натежаха двете ми криле...

От кладата не можех да изляза,

а болката отвътре ме гризе!

Превърнах се във сива пепел,

но вятър не повя!

Останах на олтара ти, живот невесел,

дори и след смъртта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогваш ме, Руми. Това е стара творба, но си я харесвам. За оня момент беше актуална. Благодаря ти. Бъди щастлива!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...