Останал сам, отново някъде политам,
прегръщам аз живота с обич без сълзи.
По пътя срещам те, човече, и те питам,
мислиш, че опасност душата ти грози.
Почуствай, че сърцето в ритъм ти пулсира,
и нищо в тебе повече не те боли.
В трудностите не мисли, че някой ще те спира,
най-лесно е пред тях, човече, да се строполи.
Останал сам, животът, вярвай, продължава,
върви, с трудностите неспирно се бори.
Нима ще позволиш на някой да те унижава,
любовта в душата и сърцето да ти изгори...
В.Й.02.05.2011г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados