5 may 2011, 23:35

Останал сам

  Poesía » Otra
549 0 2

 

Останал сам, отново някъде политам,

прегръщам аз живота с обич без сълзи.

По пътя срещам те, човече, и те питам,

мислиш, че опасност душата ти грози.

 

Почуствай, че сърцето в ритъм ти пулсира,

и нищо в тебе повече не те боли.

В трудностите не мисли, че някой ще те спира,

най-лесно е пред тях, човече, да се строполи.

 

Останал сам, животът, вярвай, продължава,

върви, с трудностите неспирно се бори.

Нима ще позволиш на някой да те унижава,

любовта в душата и сърцето да ти изгори...

                                                            В.Й.02.05.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...