5.05.2011 г., 23:35

Останал сам

547 0 2

 

Останал сам, отново някъде политам,

прегръщам аз живота с обич без сълзи.

По пътя срещам те, човече, и те питам,

мислиш, че опасност душата ти грози.

 

Почуствай, че сърцето в ритъм ти пулсира,

и нищо в тебе повече не те боли.

В трудностите не мисли, че някой ще те спира,

най-лесно е пред тях, човече, да се строполи.

 

Останал сам, животът, вярвай, продължава,

върви, с трудностите неспирно се бори.

Нима ще позволиш на някой да те унижава,

любовта в душата и сърцето да ти изгори...

                                                            В.Й.02.05.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...