18 feb 2024, 22:35

Останете в България!

Poesía » Civil

546 2 1

Останете в България, млади надежди,

раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.

Посейте сърцето си в родни простори,
повярвайте в топлата наша земя!
И знайте, съдбата ръце ще разтвори
за почит към ваш'та достойна мечта.

Помнете България,
млади надежди,
и вярвайте истински в идния ден!
Не бръчкайте с укор пречупени вежди,
а чакайте изгрева с чест споделен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Петър1 (Петър Димитров)

Това е една мъка, която нашите родители (а и ние на свой ред) преживяваме: как по-голямата част от изграденото не от партии и соцлидери, а от хората, бе заграбено от същите тези партии и соцлидери, или наследилите ги. По-младите не зная как го усещат, но то се е случвало пред моите и Вашите очи, Наташа. Трогателен е призивът Ви към младите хора на България. Една част от мен иска да повярва, че е възможно децата да останат в България, но друга - явно по-прагматичното ми “аз” вижда разрухата и упадъка на морала…

2024-02-18T22:45:12+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0