24 may 2016, 17:28

Остани 

  Poesía
346 1 4
Лека-полека забравям смеха ѝ
лицето ѝ е пред очите ми.
Липсва от мястото ѝ до мен,
нямам опора,
няма бял ден.
Лека-полека забравям как
щастливо чуруликаше,
но лицето ѝ никога...
ще гледам снимки,
ще ги горя и пак ще помня,
Ядосана бях в началото,
че си тръгна и ме остави, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??