Лека-полека забравям смеха ѝ
лицето ѝ е пред очите ми.
Липсва от мястото ѝ до мен,
нямам опора,
няма бял ден.
Лека-полека забравям как
щастливо чуруликаше,
но лицето ѝ никога...
ще гледам снимки,
ще ги горя и пак ще помня,
Ядосана бях в началото,
че си тръгна и ме остави, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up