Остани
560
0
0
Нямате до мен, мой сребърен блян, ноща ще избърше сълзите ми тихо.
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.
Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.
Но вятъра стърже в душата ми тихо и рана прогаря огъня там.
Беше за мене сърцето ми цяло, без теб си признавам...оставам си сам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados
