Нямате до мен, мой сребърен блян, ноща ще избърше сълзите ми тихо.
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.

Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.

Но вятъра стърже в душата ми тихо и рана прогаря огъня там.
Беше за мене сърцето ми цяло, без теб си признавам...оставам си сам!