Crimson (Аделина Стоянова)
21 26
5 mar 2010, 21:31

Остани 

  Poesía
717 0 1

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.

В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.

Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата
и избягам от всички  с табелка "приятел", 
от двуликите им лица -
остани до мен.

© Аделина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??