Остани

5 мар. 2010 г., 21:31

Поэзия

704 0 1

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.

В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.

Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата
и избягам от всички с табелка "приятел",
от двуликите им лица -
остани до мен.

Остани

Свързани произведения

Комментарии

Предложения