Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.
В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.
Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up