Crimson (Аделина Стоянова)
21 26
Mar 5, 2010, 9:31 PM

Остани 

  Poetry
682 0 1

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.

В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.

Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата
и избягам от всички  с табелка "приятел", 
от двуликите им лица -
остани до мен.

© Аделина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??