Остани
907
0
1
Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.
В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.
Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата
и избягам от всички с табелка "приятел",
от двуликите им лица -
остани до мен.
© Аделина Стоянова All rights reserved.
