Mar 5, 2010, 9:31 PM

Остани 

  Poetry
788 0 1
Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.
В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.
Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??