Остани

5.03.2010 г., 21:31 ч.

Поезия

789 0 1

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.
В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.
Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Остани

Искате да прочетете повече?

Предложения