Макар от студ ръцете да треперят,
а хлад в душата мрачен да цари -
аз още вярвам - пак ще те намеря
и ще те моля вечно - остани...
Макар от лед и мраз да си изваян
и да не можеш да обичаш ти -
на слънцето за тебе ще призная
и с мойта обич ще те разтопи...
Макар да идваш и да си отиваш,
а в моите очи все тихо да вали -
ще те догоня и ще те обичам...
и вечно ще повтарям - остани!
© МимеТО Todos los derechos reservados