Nov 29, 2010, 4:19 PM

Остани

  Poetry » Love
1.5K 0 10

Макар от студ ръцете да треперят,

а хлад в душата мрачен да цари -

аз още вярвам - пак ще те намеря

и ще те моля вечно - остани...

 

Макар от лед и мраз да си изваян

и да не можеш да обичаш ти -

на слънцето  за тебе ще призная

и с мойта обич ще те разтопи...

 

Макар да идваш и да си отиваш,

а в моите очи все тихо да вали -

ще те догоня и ще те обичам...

и вечно ще повтарям - остани!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МимеТО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....