29.11.2010 г., 16:19

Остани

1.5K 0 10

Макар от студ ръцете да треперят,

а хлад в душата мрачен да цари -

аз още вярвам - пак ще те намеря

и ще те моля вечно - остани...

 

Макар от лед и мраз да си изваян

и да не можеш да обичаш ти -

на слънцето  за тебе ще призная

и с мойта обич ще те разтопи...

 

Макар да идваш и да си отиваш,

а в моите очи все тихо да вали -

ще те догоня и ще те обичам...

и вечно ще повтарям - остани!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МимеТО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...