13 ago 2015, 18:34

Остани ми ти, море, приятел

  Poesía » Otra
579 0 4

Всеки ден напрягаш рамене,

пясъци с вълните си обръщаш,

непрестанно движиш се, море,

с лодките рибарски се завръщаш!

 

И макар че нямаш миг покой,

ти, море, си винаги красиво!

Влюбени във морския прибой,

гледат те скалите мълчаливо!

 

Слънцето, което те гори,

никога над тебе не залязва –

нощем слуша парещи звезди

приказки за тебе да разказват!

 

Радвай се, море, не се гневи!

Иде есен, но бъди мечтател

и дори в най-облачните дни

остани ми ти, море, приятел!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Слънцето, което те гори,
    никога над тебе не залязва –
    нощем слуша парещи звезди
    приказки за тебе да разказват!"
    Браво!!!
  • Като песен е, браво!
  • Много приятен стих! Харесва ми!
  • Наистина очарователен стих! А заглавието, което всъщност е и финал, завладява! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...